Знания

Струг, бормашина, шлифовъчна машина... Разглеждане на историческата еволюция на различните видове металорежещи машини

1, Струг
Стругът е машинен инструмент, който основно използва инструменти за струговане за извършване на обработка на въртящи се детайли. На струга може да се извърши и съответната механична обработка с помощта на свредла, райбери, метчици, матрици и инструменти за нарязване. Стругът се използва главно за обработка на валове, дискове, втулки и други детайли с въртящи се повърхности. Това е най-широко използваният тип металообработваща машина във фабриките за механично производство и ремонт.
1. Древният "струг за лък" с макари и пръти във формата на лък. Още в епохата на древния Египет хората са изобретили техниката за струговане на дърво с режещи инструменти, докато го въртят около централната му ос. Отначало хората използвали два стоящи трупа като опори, за да повдигнат дървото, което трябва да се обърне, използвали еластичността на клоните, за да навият въжето върху дървото, дърпали въжето с ръка или крак, за да завъртят дървото, и държали режещ инструмент за рязане.
Този древен метод постепенно еволюира и се разви в „струг за лък“, който включва навиване на въже около макара в два или три кръга, поддържане на въжето върху еластичен прът, огънат във формата на лък, и бутане и дърпане на лъка напред и назад за завъртане на детайла за завъртане.
2. Средновековен "педален струг" с колянов вал и маховик. През Средновековието някой е проектирал "педален струг", който използва педал за въртене на коляновия вал и задвижване на маховика, а след това го предава на главния вал, за да го завърти. В средата на -16ти век дизайнер на име Бесон във Франция проектира струг за завъртане на винтове, който използва винтове за плъзгане на режещи инструменти. За съжаление, този тип струг не беше широко популяризиран.
През 18 век се раждат нощни кутии и патронници. През 18 век някой проектира вид струг, който използва крачен педал и мотовилка за въртене на коляновия вал, който може да съхранява ротационната енергия върху маховика. Той еволюира от директно въртене на детайла до въртене на напорната кутия, която беше патронник, използван за задържане на детайла.
През 1797 г. британският изобретател Мозли изобретява новаторския струг с държач за инструменти, който има прецизни водещи винтове и сменяеми зъбни колела.
Мозли е роден през 1771 г. и на 18-годишна възраст е доверен помощник на изобретателя Брамер. Твърди се, че Брамер е работил в селското стопанство, но на 16-годишна възраст е трябвало да премине към дървообработването поради увреждане на десния му глезен, причинено от злополука. Първото му изобретение е тоалетната с промиване през 1778 г. Мозли започва да помага на Брамер при проектирането на хидравлични преси и други машини, докато не напуска Брамер на 26-годишна възраст, когато Брамер грубо отказва молбата на Мориц да увеличи заплатата си до над 30 шилинга на седмица.
В годината, в която Мозли напусна Bramer, той построи първия си струг с резба, който беше изцяло метален струг с държач за инструменти и опашка, които можеха да се движат по две успоредни релси. Водещата повърхност на водещата релса е триъгълна, която задвижва винта, за да премества държача на инструмента странично, когато шпинделът се върти. Това е основният механизъм, притежаван от съвременните стругове, който може да се използва за завъртане на прецизни метални винтове с всякаква стъпка.
Три години по-късно Мозли произвежда по-сложен струг в собствената си работилница, където зъбните колела могат да се сменят една с друга, променяйки скоростта на подаване и стъпката на обработваните резби. През 1817 г. друг британец, Робъртс, използва четиристепенна макара и механизъм на задното колело, за да промени скоростта на шпиндела. Скоро бяха въведени и по-големи стругове, които дадоха голям принос за изобретяването на парни двигатели и други машини.
5. За да се подобри нивото на механизация и автоматизация, се родиха различни специализирани стругове. През 1845 г. Фич от Съединените щати изобретява револверния струг; През 1848 г. Съединените щати виждат появата на ротационни стругове; През 1873 г. Спенсър в Съединените щати направи автоматичен струг с една ос и скоро след това направи автоматичен струг с три оси; В началото на 20 век се появяват стругове с редуктори, задвижвани от индивидуални двигатели. Благодарение на изобретяването на бързорежеща инструментална стомана и прилагането на електрически двигатели, струговете непрекъснато се подобряват и накрая достигат модерно ниво на висока скорост и прецизност.
След Първата световна война различни ефективни автоматични стругове и специализирани стругове се развиват бързо поради нуждите на военната, автомобилната и друга механична промишленост. За да се подобри производителността на малки партиди детайли, стругове с хидравлични устройства за профилиране бяха насърчавани в края на 1940 г. и в същото време бяха разработени многоинструментални стругове. В средата-1950 на миналия век бяха разработени програмно управлявани стругове с перфокарти, щифтови плочи и плочи с циферблати. CNC технологията започва да се използва в стругове през 60-те години на миналия век и се развива бързо след 70-те години.
6. Струговете се класифицират в различни видове въз основа на тяхната цел и функция.
Обикновеният струг има широка гама от обработващи обекти, с широк диапазон на регулиране на скоростта на шпиндела и скоростта на подаване и може да обработва вътрешните и външните повърхности, челните повърхности и вътрешните и външните резби на детайлите. Този тип струг се управлява главно ръчно от работници, с ниска производствена ефективност и е подходящ за производство на единични части, малки партиди и ремонтни работилници.
Револверният струг и ротационният струг имат револверни или въртящи се държачи за инструменти, които могат да държат множество режещи инструменти. Те могат да се използват от работниците за извършване на множество процеси в едно затягане на детайла с помощта на различни режещи инструменти, което ги прави подходящи за серийно производство.
Автоматичните стругове могат автоматично да завършат многопроцесна обработка на малки и средни детайли според определена програма, автоматично да зареждат и разтоварват материали и многократно да обработват партида от едни и същи детайли, подходящи за масово производство.
Полуавтоматичните стругове с много остриета могат да бъдат разделени на едноосни, многоосни, хоризонтални и вертикални. Оформлението на хоризонтален струг с една ос е подобно на това на обикновен струг, но два комплекта държачи за инструменти са монтирани съответно отпред, отзад или нагоре и надолу на шпиндела за обработка на детайли като дискове, пръстени и валове. Производителността му е 3-5 пъти по-висока от тази на обикновен струг.
Копирният струг може да имитира формата и размера на шаблон или образец, автоматично да завърши цикъла на обработка на детайла и е подходящ за малки и серийни производства на детайли със сложна форма. Производителността му е 10-15 пъти по-висока от тази на обикновен струг. Има различни типове като държач с много остриета, многоосов тип, тип патронник и вертикален тип.
Шпинделът на вертикален струг е перпендикулярен на хоризонталната равнина, детайлът е захванат върху хоризонтална въртяща се работна маса, а държачът на инструмента се движи върху напречна греда или колона. Подходящ за обработка на големи, тежки и трудни за монтиране детайли на обикновени стругове, обикновено разделени в две категории: единична колона и двойна колона.
Стругът с лопата извършва радиално възвратно-постъпателно движение върху държача на инструмента по време на струговане и се използва за оформяне на зъбни повърхности на фрези с лопата, котлони и др. Обикновено оборудван с шлифовъчни приставки, малък шлифовъчен диск, задвижван от отделен електрически мотор, шлайфа зъба повърхност.
Специализираните стругове са стругове, използвани за обработка на специфични повърхности на определени видове детайли, като стругове за колянов вал, стругове за разпределителни валове, стругове за колела, стругове за оси, ролкови стругове и стругове за блокове.
Съединителните стругове се използват главно за обработка на струговане, но след добавяне на някои специални компоненти и аксесоари, те могат да се използват и за пробиване, фрезоване, пробиване, вмъкване, шлайфане и друга обработка. Те имат характеристиката на "една машина с множество функции" и са подходящи за ремонт на инженерни превозни средства, кораби или мобилни ремонтни станции.
2, Пробивна машина
Въпреки че занаятчийската индустрия във фабриката е относително изостанала, тя е обучила и създала много квалифицирани работници. Въпреки че не са експерти в производството на машини, те могат да произвеждат различни ръчно изработени инструменти, като ножове, триони, игли, свредла, конуси, мелници, както и валове, втулки, зъбни колела, рамки за легла и т.н. Всъщност машините се сглобяват от тези компоненти.
Най-ранният дизайнер на пробивни машини, пробивните машини Da Vinci, е известен като „майката на машините“. Когато става въпрос за скучни машини, нека първо поговорим за Леонардо да Винчи. Тази легендарна фигура може да е била дизайнерът на най-ранната пробивна машина, използвана за обработка на метал. Пробивната машина, която той проектира, се задвижва от хидравлични или крачни педали, а инструментите за пробиване се въртят плътно към детайла, докато детайлът е фиксиран върху подвижна платформа, задвижвана от кран. През 1540 г. друг художник рисува картина на "Пиротехника", която също има същата скучна машинна схема. По това време бормашината се използва специално за прецизна обработка на кухи отливки.
Първата сондажна машина е родена за обработка на дула на оръдия (Wilkinson, 1775). През 17-ти век, поради военни нужди, развитието на артилерийското производство е много бързо и как да се произведе цевта на артилерията се превръща в основен проблем, който хората спешно трябва да решат.
Първата истинска пробивна машина в света е изобретена от Уилкинсън през 1775 г. Всъщност, за да бъдем точни, пробивната машина на Уилкинсън е пробивна машина, способна да обработва прецизно оръдия. Това е куха цилиндрична бормашина с двата края, монтирани върху лагери.
През 1728 г. Уилкинсън е роден в САЩ. На 20-годишна възраст той се премества в Стафордшир и построява първата пещ за топене на желязо в Билестън. Затова Уилкинсън е известен като „майстора ковач от Стафордшир“. През 1775 г., на 47-годишна възраст, Уилкинсън полага непрекъснати усилия във фабриката на баща си и най-накрая произвежда тази нова машина, която може да пробие дулото на оръдие с рядка прецизност. Интересното е, че след смъртта на Уилкинсън през 1808 г. той е погребан в чугунен ковчег, който той е проектирал.
3. Пробивните машини са допринесли значително за парната машина на Watt. Ако нямаше парни двигатели, първата вълна на индустриалната революция нямаше да се случи по това време. Разработването и прилагането на самата парна машина, освен необходимите социални възможности, изисква и някои технологични предпоставки, които не могат да бъдат пренебрегнати, тъй като производството на компонентите на парната машина далеч не е толкова лесно, колкото дърводелците да режат дърво. Металът трябва да бъде изработен в специални форми, а изискванията за прецизност при обработката са високи. Без съответното техническо оборудване това не може да се постигне. Например, при производството на цилиндри и бутала на парни машини, прецизността на външния диаметър, изисквана по време на производствения процес на буталото, може да бъде измерена отвън по време на рязане, но за да се изпълнят изискванията за точност на вътрешния диаметър на цилиндъра, не е лесно за постигане с помощта на общи методи за обработка.
Смит е най-забележителният механичен техник на 18 век. Смит проектира общо 43 водни и вятърни турбини. Когато правеше парен двигател, най-предизвикателната задача на Смит беше обработката на цилиндрите. Доста трудно е вътрешният кръг на голям цилиндър да се превърне в кръг. Поради тази причина Смит прави специална машина за рязане на вътрешния кръг на цилиндър в желязните заводи на Карън. Този тип пробивна машина, задвижвана от водно колело, е оборудвана с режещ инструмент в предния край на дългия си вал, който може да се върти вътре в цилиндъра, за да обработва вътрешния му кръг. Поради инсталирането на режещия инструмент в предния край на дългия вал, могат да възникнат проблеми като деформация на вала, което прави много трудно обработването на истински кръгъл цилиндър. Поради тази причина Смит трябваше да промени позицията на цилиндъра няколко пъти за обработка.
Пробивната машина, изобретена от Уилкинсън през 1774 г., изигра значителна роля при решаването на този проблем. Този тип сондажна машина използва водно колело, за да завърти цилиндъра за материала и да го подравни с централно фиксирания инструмент за задвижване. Благодарение на относителното движение между инструмента и материала, материалът се пробива в цилиндрични отвори с висока точност. По това време цилиндър с диаметър 72 инча е направен с помощта на пробиваща машина, като грешката не надвишава дебелината на монета от шест пенса. Според съвременните технологии това е значителна грешка, но при тогавашните условия вече беше доста предизвикателство да се достигне това ниво.
Изобретението на Уилкинсън обаче не е кандидатствало за патентна защита и хората го имитират и инсталират един след друг. През 1802 г. Уат също говори за изобретението на Уилкинсън в своята книга и го възпроизвежда в своята железарска фабрика в Сохо. В бъдеще Уат също използва магическата машина на Уилкинсън за производството на цилиндри и бутала на парни машини. Първоначално за буталото беше възможно да се измери размерът, докато се реже отвън, но за цилиндъра не беше толкова просто и трябваше да се направи с пробивна машина. По това време Уат използва водно колело, за да завърти метален цилиндър и да избута централно фиксиран инструмент напред, за да среже вътрешността на цилиндъра. В резултат на това цилиндър с диаметър 75 инча имаше грешка по-малка от дебелината на монета, което беше много напреднало в областта.
4. Раждането на повдигащи се пробивни машини с работна маса (Hutton, 1885) През следващите десетилетия бяха направени много подобрения на пробивните машини на Wilkinson. През 1885 г. Hutton в Англия произвежда пробивна машина с повдигане на работна маса, която се превръща в прототип на съвременните пробивни машини.
3, фреза
През 19 век британците изобретяват пробивни и рендосващи машини за нуждите на индустриалната революция като парната машина, докато американците се фокусират върху изобретяването на фрезови машини, за да произвеждат голям брой оръжия. Фрезата е машина с фрези с различни форми, които могат да режат детайли със специални форми, като спираловидни канали, зъбни форми и др.
Още през 1664 г. британският учен Хук разчита на въртящи се кръгли режещи инструменти, за да създаде машина за рязане, която може да се счита за примитивна фреза, но по това време обществото не реагира ентусиазирано на това. През 1840 г. Прат проектира така наречената фреза на Линкълн. Разбира се, този, който наистина установи позицията на фрезите в машиностроенето, е американецът Уитни.
1. Първата обикновена фреза (Уитни, 1818) През 1818 г. Уитни произвежда първата в света обикновена фреза, но патентът за фрезата е получен от британския изобретател Бодмър (изобретателят на порталното ренде с устройство за подаване на инструменти) през 1839 г. Поради високата цена на фрезовите машини по това време нямаше много запитвания.
Първата универсална фреза (Браун, 1862 г.) отново започна да работи в Съединените щати след период на мълчание. За разлика от това, Уитни и Прат може да се каже само, че са положили основата за изобретяването и приложението на фрезови машини, а истинското постижение на изобретяването на фрезови машини, които могат да бъдат приложени към различни фабрични операции, трябва да принадлежи на американския инженер Джоузеф Браун.
През 1862 г. Браун от Съединените щати произвежда най-ранната универсална фреза в света, която е новаторско постижение, оборудвана с универсални индексиращи дискове и всеобхватни фрези. Работната маса на универсалната фреза може да се върти под определен ъгъл в хоризонтална посока и е оборудвана с аксесоари като глава за фреза. Универсалната фреза, която той проектира, беше много успешна, когато беше изложена на изложението в Париж през 1867 г. В същото време Браун проектира и формована фреза, която няма да се деформира дори след шлайфане, и след това произвежда шлифовъчна машина за фрези, довеждайки фрезовата машина до сегашното й ниво.
4, Рендосваща машина
В процеса на изобретяване много неща често се допълват и са взаимосвързани: за да се произведе парна машина, е необходима пробивна машина, която да подпомага; След изобретяването на парната машина, имаше призив за портално ренде по отношение на изискванията на процеса. Може да се каже, че изобретяването на парната машина е довело до развитието на "работещата майка машина" от пробивни машини и стругове до дизайна на портални рендета. Всъщност рендето е вид ренде за метал.
1. Порталното ренде за обработка на големи плоски повърхности (1839) е разработено от много техници от началото на 19-ти век поради необходимостта от плоска обработка на леглата на клапаните на парни машини. Сред тях са Ричард Робърт, Ричард Прат, Джеймс Фокс и Джоузеф Клемент, които независимо произвеждат портални рендета в рамките на 25 години, започвайки от 1814 г. Този тип портални ренде се използват за фиксиране на обработвания обект върху възвратно-постъпателна платформа, а рендето реже един страна на обработвания обект. Този тип ренде обаче все още няма устройство за подаване на острието и е в процес на преход от „инструмент“ към „машина“. През 1839 г. британец на име Бодмор най-накрая проектира портална ренде с устройство за подаване на ножове.
2. Рендето за кравешка глава за обработка на малки плоски повърхности. Друг британец, Несмит, изобретил и произвел рендето за глава на крава за обработка на малки плоски повърхности в рамките на 40 години от 1831 г. То може да фиксира обработения обект върху леглото, докато режещият инструмент се движи напред-назад.
Впоследствие, поради усъвършенстването на инструментите и появата на електрически двигатели, порталните рендета се развиха към високоскоростно рязане и висока прецизност, от една страна, и към широкомащабно производство, от друга страна.
5, Шлифовъчна машина
Смилането е древна технология, позната на хората от древни времена. В епохата на палеолита тази технология е използвана за шлайфане на каменни инструменти. В бъдеще, с използването на метални инструменти, се насърчава развитието на технологията за смилане. Въпреки това, проектирането на известни шлифовъчни машини все още е модерно нещо, дори в началото на 19 век хората все още са използвали въртящи се естествени шлифовъчни камъни, за да ги накарат да влязат в контакт с обработвания обект за шлайфане.
1. Първа шлифовъчна машина (1864 г.) През 1864 г. Съединените щати произвеждат първата в света шлифовъчна машина, която представлява устройство, което монтира шлифовъчни колела върху плъзгача на струг и го оборудва с автоматична трансмисия. След 12 години Браун от Съединените щати изобретява универсална мелница, която е близка до съвременните машини за мелене.
2. Първата пробивна машина (Whitworth, 1862). Около 1850 г. германецът Матиньони е първият, който прави свредла Fried Dough Twists за пробиване на метал; На международното изложение, проведено в Лондон, Англия през 1862 г., британецът Уитуърт излага пробивна машина с чугунена корпусна рамка, задвижвана от енергия, която се превръща в прототип на съвременните пробивни машини.
В бъдеще различни пробивни машини ще се появят една след друга, включително пробивни машини с кобилици, пробивни машини, оборудвани с автоматични механизми за подаване, и многоосни пробивни машини, които могат да пробиват няколко дупки наведнъж. Благодарение на подобренията в инструменталните материали и свредлата, както и използването на електрически двигатели, най-накрая бяха произведени широкомащабни високопроизводителни пробивни машини.

Може да харесаш също

Изпрати запитване